Обобщение на тема:
България, 2009
Геноцид и геномика
Геноцида на Chiricahua индианско племе САЩ история се преподава в държавните училища, когато сме достатъчно възрастен, за да разбере тяхното значение. Учение на почетен plights от нашите предци, за установяване на този велик народ са чести. Въпреки това, специфични детайли на това предприятие изглежда да се промъкнат през пукнатините на нашата образователна програма. Геноцид по дефиниция е съзнателното и системно унищожаване на расова, политическа или културна група. В Chiricahua индианско племе на Американския югозапад и Северно Мексико претърпели почти пълното унищожение в ръцете на американските политически среди, от края на деветнадесети век, политиците, които са избрали да се оправдаят средствата, чрез игнориране на собствените си тираничен начини. Той е открил, че Apaches в края на 1800 са докладвани да съществуват в четири отделни групи или групи от rancherias, но колко далеч назад във времето на разделението възниква не е известна (Griffen 5). Родната име за най-източната група е Chihene или червено боядисани хора, те също са известни като "Викторио, Mangas Coloradas и Loco Apaches след испански имена на важни лидери. На юг и на запад са Chokonen или Rising Sun хората. Тези хора са били често се нарича Централна Chiricahua, Верен Chiricahua, и Cochise Apaches. Север и на запад от Chokonen са Bedonkohe, пред в края Хората понякога се нарича Джеронимо Apaches. Най-южната група Chiricahua е Ndeinda, враг хора. Те са също така наречен Nedni и Nednai, Южна Chiricahua, борова гора и Bronco Apaches (Коул 10). Тези имена се различават в някои учени, но по-голямата част от тях могат да се споразумеят за постоянно най-малко четири ленти, дори ако имената са различни. Скоро история е богата на обичаи, традиции и да се поклонят на един всемогъщ свръхестествена сила, известни като Силата. Въпреки, че сметките са различни, след създаването на света, Ussen създаден, ДъWhite боядисани Жена, AU. Това свръхестествено жена е най-важната фигура в религиозните убеждения Chiricahua. Тя е едновременно родоначалник на хората Chiricahua, символ на женското дейност и живота, и спонсорът на всичко, което е приятно и леко в човешките взаимоотношения. Според Chiricahuas, тя е бяла жена, която се сприятелява с боядисани на Г, Дфan, като по този начин печели спонсорство на Apaches в един свят, изпълнен с опасни сили. Бялата жена също боядисани купи посочени двама сина, които оцеляха ранна детска възраст. Едната е убиец на врагове, замислена от слънцето. Другите, детето на водите, е концепция за осветление (Коул 14-15). Това са тези митични герои, че при условие, че основа за основните договорености на природата, както и хора, които са били почитани в различни церемонии сред Apaches. Важно е да се разбере значението на горепосочените власт и на идеята си, че нищо не може да се извърши без него. Набези и войната са общите аспекти на поведението Chiricahua. Далеч по-продуктивен от селското стопанство е практиката на набези (Коул 48). Обикновено набези общности на Северна Мексико призова Fronteras; оборудване и консумативи са получени чрез тези дейности. Това не е необичайна за Chiricahua за нападение съседните ленти или rancherias, както добре. Война на друга страна е нормално един акт на отмъщение, етично задължение да наложат санкции за смъртта на убити роднини, религиозен акт, който обвързан мъж с голям комплекс от ценности и идеали Apache (Griffen 11). Ръководителите на групи обикновено са избрани по това време и възможности за планиране на всяко нападение или война. Успешни акции може да означава по-висока длъжност или повече уважение между групата, докато недостатъчност може да донесе на тагове или загуба на власт на войн. В по-стари, по-спазват воини нормално е планиране. След набезите Apaches празнува своите победи с ритуал и религиозна символика, на големи количества храна, tiswin (леко ферментирала алкохолна напитка), песни, танци и разпределението на плячката, взети на акция (Griffen 13). Обучение е от съществено значение усилия за младите Apache набези и войни, защото са нормални начини на живот и средство за оцеляване. В идеалния случай, момчета обучени стриктно и се практикува тичане на дълги разстояния, монтаж коне, стрелба с лък, parrying с копие, скачане в студена вода и други подобни дейности загрубявам себе си и борбата с перфектни умения. Младият мъж е взета под крилото на по-възрастен, по-опитен войн, където е бил основно един служител. За услугите си, той получава знания за животните и техните тенденции, както и умения в лов за храна. Той се научава да бъде честен, да слушат почтително, да запазят мълчание, докато говори, за избягване на дейности, които да застрашават безопасността на групата, както и да понасят трудностите, без жалба (Griffen 13). Жени от друга страна, са били дадени за обучение по отношение на вътрешните работи. Готвене, събиране, третиране кожи, и други основни дневните нужди са били обучавани в сравнително млада възраст, обикновено от баби и дядовци. Тъй като ролята на мъже, така и жени са били държани с високо отношение на всяка друга страна, взаимното уважение между тях е присъствал. Американците се появи в югозападната в заключителната години на Испанската империя. Те са били неофициални представители на интересите на Съединените щати, обикновено trappers търси богата размер на бобъра във водите на района. В Chiricahua не са били враждебно настроени към американците първоначално, освен ако те не са били погрешно за испанците или мексиканци. Събития, настъпващи в мексикански провинции като Чихуахуа и Ермосийо доведе до евентуално получаване на статут на врага от trappers. Мексиканците по сто долара, предлагани воин, петдесет за една жена, и двадесет и пет за едно дете, AOS скалпа scalps на Chiricahua глави като войн, петдесет за една жена, и двадесет и пет за едно дете, AOS скалпа. Една партия, ръководена от един човек на име Джон Джонсън е окуражен от мексикански концесионерите в Санта Рита да атакува Chihene в региона. Играя по доверчивост на лидера Chihene, Хуан Хосе, Джонсън привлечени от Apaches на фиеста засада. Както индианците бъркани за подаръци на площада, те са били свалени, и clubbed от мексиканци и американци. Много от Apaches са били убити, а останалите избягали (Cole 72-73). Излишно е да казвам, на trappers от региона вече са получени враг официален статут. След клането в Санта Рита, клането в Джонсън и други събития, причинени увеличи Apache военните действия. Братята на убитите, очевидно роднини на важен шеф на Chihene, Mangas Coloradas се опитва да отмъсти за смъртта им (Griffen 174). Заедно с Chokonen, Bedenkohe и Nednai, планините бяха пометени ясно на trappers. В репресивни мерки, по-scalping дейности срещу Скоро са били екзекутирани. Голям брой от Chiricahuas са били убити в толкова разнообразни области като Янош, притоците на Yaqui, и близо до Casas Grandes, Аризона. Някои местни групи са били напълно унищожени. Не правеше Chiricahuas се събират в големи лагери за зимата поради страх от нападение. Като резултат от тези кървави срещи, много от лентите Скоро започва кампанията scalping, както добре. Не вече са били взети затворници и те винаги са били пуснати на смърт в бавно болезнени начини (Коул 74-75). В мексиканската война от 1846-1848 подадена САЩ военни сили в югозапад. Американците влезе в район с предварително замислени идеи на дивак Apache. След мексиканската война, и в съответствие с Договора от Гваделупа Идалго член XI, американците са да компенсира всички набези в Мексико от новите установени граници. Опити за спиране на набези от САЩ географски Apaches членки, се оказа, че е възбуда за длъжностни лица от региона (Коул 77). Впоследствие Gadsden пазаруване Договора от 1854, който отмени член XI, повишаване на количеството земя, заяви от Съединените щати. Тъй като Chiricahuas не разпознава Договора от Гваделупа Hidalgo, те отказаха да се съгласят с Gadsden пазаруване. Те проведе на убеждението, че мексиканците не могат да прехвърлят земята или продават Скоро земите, които те никога не са контролирани (Коул 78). В моите изследвания съм открил, че една от най-уважаваните и силно считат главен сред Chiricahua племето е Cochise, обикновено по-долу от дъб с народа си. Тъй като 1861 изгря, Cochise вече е прекарал повече от три четвърти от живота си е в относителна неизвестност по отношение на не-Chiricahua света е загрижен. Той беше приближава петдесет и имаше две жени, първата от които му роди двама сина, а вторият син (Sweeney 142). Говореше се, че Cochise притежава забележителни умения в племенните дипломация, както и срещи с бели генерали и политици (Sweeney 1). Той е лидер, който е присъствал на инцидента, че отвори враждебните действия между Chiricahuas и американци: В Bascom извънбрачна на Apache проход, известни на индианците като се нарязва на палатка препратка към Cochise, AOS средство за бягство (Sweeney 144). Афера Bascom започна на 27 януари, 1861, от двете страни на Apaches, които нахлули в ранчото на Джон Уорд единадесет мили южно от Форт Бюканън. Те откраднал съобщава двадесет глави добитък и отвличат дванадесет годишно момче на име Феликс. Отряд войници от Форт Buchanan са били изпратени, водена от Джордж Старши лейтенант Николай Bascom, смел млад офицер, без индийския опит. Докато разследването на делото, довело песни към Сан Педро река в страната Chokonen, следователно implicating Cochise, AOS хора. Общественото мнение подкрепя убеждения, макар и исторически, че е вярвал, че нашествениците вероятно са били Бялата планина Apaches (Sweeney 146). Bascom, AOS елемент команда, оглавявана от един човек на име полковник Морисън, издава нареждания за извличане на момчето и склад с всички средства, е необходимо и да накаже тези, които отговарят (Sweeney 146). Cochise междувременно може да прати посланици да се допитаме за момчето Уорд от съседите си на запад. Bascom, AOS мъже са марширували директно в Apache проход и са установили лагер близо до там около една миля от мястото на сцената. Смятам, че е важно да се отбележи, че Chokonen или Cochise, AOS хора бяха приети добре от хората в тази област, те не са били врагове, така да се каже. Bascom Съобщава се чакали нетърпеливо за пристигането на Cochise, който е вероятно очакват от думата си пътеки на запад (Sweeney 149). След това е трудно да се сметка за това, което се случи после, защото на различни сметки, но аз ще дойда с най-популярната история. Очевидно Cochise пристигнали с няколко членове на неговото семейство, включително и брат му, двама или трима воини да се смята, че му племенници, жена си и двете си деца. Това личи, че Cochise може да отиде да говорим за приятелска основа на войниците. Cochise отрича да има участие в тази област, и е готов дори да помогне в извличането на момчето, но Bascom не беше убеден. Cochise и неговите хора трябваше да бъдат спрени, докато Bascom Cochise, които накараха да избяга веднага от пътя си чрез разрязване на палатка и бяга върнат момчето, ход. Мъже са обкръжили палатка, със заповед на Bascom и Cochise е бил прострелян два пъти, преди да му избяга. Семейството му не е толкова щастлив, всички те бяха заловени и най-малко един войник е бил убит. Cochise обеща отмъщение. (Sweeney 151). На 5 февруари, няколко дни по-късно, за взаимно място за среща на двамата лидери бе предложено и на двамата се срещат под бяло знаме на примирие. Cochise пледира за освобождаването на семейството му, но Bascom проведе фирма казва, че те ще бъдат освободени само, веднага след като момчето е възстановена; отново Cochise отказан като момчето. Три цивилни влезе в делото по протест на Bascom и те влезли в дерето и са били конфискувани. Cochise счупи за покриване и на Apaches откри огън по Bascom, AOS невъоръжени страна рани двама души. Bascom оценява силата на Cochise на пет души, и пожари и войната викове се чуваха през цялата нощ. Фактът, че двете страни са затворници би могло да предотврати повече кръвопролития, но вземането на Cochise, AOS семейството боли американците шансовете за получаване на все по доверието му гръб (Sweeney 153). Cochise е отчаян за повече бялото на търговията за народа си. Той поставя обсадата на сцената пътека очаква да превози чрез Las Cruces, Ню Мексико. Водачът на етап обаче е в състояние да предотврати атаката и то без да се извършва чрез смърт. Cochise оставил бележка за Bascom за последен опит да търгуват за своя народ. Той оставил писмо в място, което е трябвало да бъдат видени от белите в кратко време. В писмото никога не е бил видян и Cochise възприели това като отказ за търговия. Cochise планира атака заедно с Mangas Coloradas и Франциско, ръководителите на съседните ленти. Планът беше да намалят запасите на разстояние, докато са били в близост до пролетта на поливане Bascom накара да се включат в близост до пролетта. Това ще даде възможност за Cochise и по-голямата част от неговата партия да почистват на гарата етап и свободното си хора. Един добре обмислен план, който не работи. Bascom отбивали индианците от бързо решение и контра-атака. Това е последният опит за освобождаване на своя народ. Белият затворници бяха убити и осакатени, така че белите хора ще ги намерите; Cochise загубил брат и двама племенници (Sweeney 160). Скоро на войни бе възобновено през десетилетието от 1860, AOS и в началото на 1870, AOS с Cochise е един от основните воюващи Apache. Въпреки това дълбоко вкоренени омразата си за американците, той знаеше, че е невъзможно да се спечели войната срещу тях. През 1871 г., генерал Оливър Отис Хауърд пристигна в Аризона с поръчки да се въздържат Всички американски военни кампании срещу Apaches. Той е взет на Tularosa, Ню Мексико, където на лагер на почти хиляда Chiricahuas са пребиваващи. С помощта на индийски разузнавач, Хауърд се срещна с Cochise за да обсъдят споразумение за мир и неизбежна поставянето на Chiricahua на резерва, за предпочитане по Рио Гранде някъде в Ню Мексико. Cochise не са съгласни, и предложи резервация по източната граница Аризона, да се включи Chiricahua планини и земи достатъчно голям за лов. На 13 октомври 1872, окончателен церемонии са сключили споразумение за мир, като по този начин което сложи край на войната, която е продължила десетина години (Коул 113). Томас Jeffords, индийски представител, назначен за Cochise резервация, да се обработва с няколко проблема, които са извън неговия контрол. Следващи набези е обичайна практика, въпреки че бе обещал за да не се продължи. Идеята, че една форма на централизиран контрол, дори и с влиянието на Cochise, е смешен и не така Apache. Логистиката е трън в очите на Jeffords, защото знаеше, че когато доставките са ниски, на набези ще се увеличи. След смъртта на Cochise, Jeffords, макар и на особена почит сред Chiricahua, не е в състояние да поддържат някаква форма на контрол между набези групи от резерва. Намаляването на доставките през 1876 г. доведе Jeffords да пускам на Chiricahua на лов, което означава, че те ще трябва да напусне резервация да продължи играта. Тези страни бяха лов почти веднага, попаднали в конфликт, и това е да бъде началото на края за резервация Cochise в Аризона (Коул 156). В първите месеци на 1877, след официалното закриване на резервата Cochise, на Chiricahua бяха изпратени в Сан Карлос, включително Джеронимо и пълчищата му, докато други са изпратени на резервация Mascelero да бъдат интегрирани с други фракции Apache. Присвояване на доставките, малки шарка и малария, причинена около 350 души да напуснат резервация Mascelero и главата към Мексико или Сиера Madres.
Голяма част от една и съща ситуация изплуваха на повърхността от 1960 г., AOS. Скоро акции ще продължат и на военни действия ще следва, което би довело до повече нападения, всички с увеличаване на загубата на живота от двете страни (Коул 163). През следващите пет години, схемите на нападение и търсене повтаря в югозападната част. Повече и по-често, ръководството на воини Скоро беше приписва на Джеронимо, чието улавяне става първостепенна грижа на властите на Съединените щати (Cole 164). До 1886 г. населението е силно обезпокоени от страховита репутация на Chiricahuas като цяло и в частност на Джеронимо. Предаването му на Нелсън Майлс Общи има много различни сметки, но това е действително, организиран от скаути Apache, главно Chiricahua. Тя е написана, че Джеронимо, че той е бил да се събере със семейството си и те трябва да бъдат дадени на резерва от тяхната собствена. Общи Майлс му казал, че те ще бъдат изпратени до Форт Мериън, Флорида и съдбата им би в ръцете на Великия Отец, президентът на Съединените щати. На 5 септември, на Chiricahuas в Сан Карлос бяха събра за числеността на персонала, заобиколен от войски, както и разоръжена. При тежка охрана са били изпратени в десет вагони до Форт Марион, пътуване, която е продължила дванайсет дни. Скоро скаути, които допринасят за предаване на Джеронимо бяха пуснати във влака и в крайна сметка 469 Chiricahua бяха прогонени от родните си места и държани като военнопленници за следващите 26 години във Форт Марион. Благодарение отчасти на пренаселеността във Форт Марион, Chiricahuas на възраст под 22 са изпратени в Пенсилвания за образование в училище, специално предназначени за това. При раждането обаче, много хора умряха поради болест и лошото третиране, главно поради недохранване, въпреки че бе съобщено, че здравните условия са били добри там. А общественото възмущение в пресата подадена натиск върху правителството за преместване на племето на по-благоприятна среда и от началото на 1887 г. Apaches са били преместени до връх. Върнън казарми, Алабама. Те останаха там до 1893, през което време причината Скоро получил голяма част от вниманието на пресата. В Apaches са станали източник на срам на американската армия и администрация. Общи Майлс договаряне поставянето им под командването си във Форт Sill, въпреки историческите напрежения между племената, които са пребивавали там, Comanches и Kiowas. След известни затруднения с поста командир, бездомните Apaches бяха изпратени до Форт Sill, все още на военнопленниците (Cole 166). Слуховете за въстание никога не дойде да премине във Форт Sill, и Chiricahuas са постигането на напредък по протежение на човек Бяла, AOS пътя. Селско стопанство и биологичното земеделие бяха прегърнали и студенти от Пенсилвания евентуално върнати на техните хора, повишаване на нивото на грамотност на почти петдесет на сто. Джеронимо е било позволено да парад на страната и се изяви в Сейнт Луис Световното изложение, продажбата му автограф и бутони. Общественият натиск отново монтирани за освобождаването на затворниците, а през август на 1912 г., Конгресен разрешено освобождаването на Apaches присвоявайки 200000 долара за тяхното преселване (Cole 167). Някои семейства избира да остане във Форт Sill купуват неизползвани партиди на земи от Comanches или Kiowa, а други са избрали да премине към резерва Mascelero в Ню Мексико, където те остават и до днес (Cole 168). В заключение, смятам, че е важно да се отбележи, че американското правителство не разбират напълно начина на Chiricahua. Резервите са създадени, за да не успеят въз основа на структурите на самите резервации. В Apaches са нашествениците и воини, а не земеделски производители или заселници. Тяхната йерархия е създаден така, че лидерите са били уловени в резултат на нападения и войни. Тяхната система на икономиката се основава почти изцяло на акции, така че нямаше почти никакъв начин за младите воини, за да спечели вниманието на възможно най-жени. Това беше само въпрос на време, докато конфликта. Също така, аз чувствам, че е важно да се отбележи, че те се сблъскват с непреодолими коефициенти. Хората от Югозападна са били напълно комфортно с пълно унищожение Chiricahuas. Те са против мексиканската армия, както и на САЩ на белия човек позволи на Apache да свикнат с оръжията си, защото знаеше, че един Apache с традиционните си лък и стрела е още по-смъртоносни. Американското изобретение на оръдие гаубица убити или отвърна най-смелите воини от стотици. Заболявания на белия човек играе голяма роля в смъртта на безброй Apaches, защото имунната им система не са били твърдо против тях. История и някои потомци на оригинала сега само помня горд Chiricahuas. Техните езически начини са били преобразувани в християнството и техните фолклор изгубени, но не забравя. Вярвам, че техните plights трябва да се преподава по-широко в американски държавни училища по-добре да разберат как е югозапад и как тя стана да бъде. Тирания в американската история ще бъде твърде противоречиви за по-голямата част от населението, по-лесно разглеждат като не го адресиране. Вярно е също, че сметките на какво всъщност се случи по различен начин в много учени. Тъй като Apaches не обичам да говоря на мъртвите, страна на историята им е трудно да се получи, както и много американски офицери от армията са твърде бързо да получат признание за нещата, които са във връзка с Chiricahuas. И накрая, важно е да се отбележи, че това е бял мъж, които нахлуват на територията на Индия. Гордостта на Chiricahuas няма да позволи това да се случи, въпреки че те са знаели, поражението им е неизбежна, тя е Apache начин.
Когато човек предполага, че поведение се определя генетично, тогава едно ужасно oversimplifies ситуацията, и отрича значението на културата и свободна воля при определяне на това как един човек се държи. Един поведение, което е придобило широкомащабно приемане като частично генетична причина е, че от алкохолизъм. Тази генетична причина съм изразил по отношение на рисков фактор. Често се отбележи, че децата на алкохолиците са по-изложени на риск да станат пристрастен към алкохола, отколкото другите деца. през последните пет години, или така, техника, произтичащи от човешкия геном на проекта са дали възможност на човека за пореден гени и всъщност се опитват да установят локус на гени, свързани с употребата на алкохол на риска. Едно от проучванията, разгледани в този документ, дори отива толкова далеч, че да предполагат, че ген, който е свързан с алкохолизъм определя не само един риск за алкохол, но дори и навиците на консумацията на алкохол на социалната поилки. Това е от значение, тъй като предполага, че дори нормалното поведение е генетично обусловена. Някои проучвания на алкохол, зависимост съпоставя риск за пристрастяване със социалните нарушения като цяло, които може да се види от детството. Тя е една от точките от този документ, че тези съотношения не представляват генетично предразположение към антисоциално поведение, а по-скоро потенциална причина за алкохолизма, която не е непременно генетична. Данни:
1) В първото проучване разглежда бета-ендорфин (An ендорфин, произвеждани от хипофизната жлеза, която е по-мощен подтискащото болка) отговори на алкохол сред monozygotic (MZ, или от един оплодената яйцеклетка, като еднояйчни близнаци) и dizygotic (DZ, развиващите се от две оплодени яйцеклетки, като двуяйчните) близнаци. Изследването е проведено в Университета в Индиана, и пациентите са били 51 MZ и 37 от същия пол DZ близнаци. Хипотезата е, че бета-ендорфин ниво като отговор на консумацията на алкохол се определя от генетични фактори. Също така, това е хипотеза, в това проучване, че по-високо ниво на бета-ендорфини в кръвта като отговор на потребление на етанол е индикатор за повишен риск от алкохолизъм. Проучването показва, че бета-ендорфини, защото произвеждат много от чувствата, свързани с алкохолна интоксикация (отпускане, еуфория и т.н.), тези, които произвеждат повече бета-ендорфини след консумират алкохол по-висок риск да стане алкохоличка.
2) Следващото проучване, участващи катехол-0methyltransferase (COMT), която е ензим, участващи в метаболизма на допамина. Предишни изследвания са показали, че ген за този протеин е свързан с алкохолизъм. Резултатите от предишни проучвания сочат, че ензим се занимава не само на алкохолизъм, но също така и социални пиене. Резултатите от статистическия анализ показа, че във всяка от трите генотипове за COMT, не е имало разлика в разпределението на възраст и други фон. Имаше също така няма различия в честотата на показатели, алкохолизъм риска между различни групи. Тъй като нито един от участниците в проучването са били алкохолици или abstainers, всички теми са били приема за социално поилки. Какво констатацията, след това, подсказва, че е генотип COMT е важен фактор в моделите на социално поилки.
3) Третият занимава с проучване на популациите на различни азиатски групи, в които полиморфизъм и в двете алкохолдехидрогеназата-2 (ALDH2) и ниската Km алдехид дехидрогеназа (ALDH2) гени са широко разпространени. Някои разновидности на тези гени в резултат на неспособността на правилно процеса на алкохол, причиняват натрупване на хемоглобин свързани ацеталдехид (HbAA). Това причинява неудобство и щети тъкан, и е хипотеза, като индикатор на алкохолизъм, че в тези с атипични ген не са склонни да консумират много алкохол. Това изследване потвърждава резултатите на предишни проучвания, които специфичното формата на ALDH2 наистина да доведе до невъзможност да се обработи напълно алкохол, и следователно води до натрупването на HbAA.
4) Четвъртото проучване също се занимава с предполагаема липса на алкохол толерантност сред някои от членовете на азиатски общности. Това изследване се занимава с гените на алкохол дехидрогеназата (ADH2 и ADH3), които въздействат върху метаболизма на алкохол с различна степен на ефективност. Тези, които имат някои генотипове процес на алкохол по-малко ефективно и да изпитвате дискомфорт при консумация на алкохол.
5) В петото проучване, озаглавен "Фетална Асоциативен осъществява чрез обучение на майката алкохолна интоксикация", се занимава с реакции на плъхове с алкохол прилага пренатално. Проучването се състои от управление на алкохол заедно с ароматични вещества при бременни плъхове, за да се види дали бебето плъх форми за асоцииране между алкохол и миризлив пренатално вещество, което може да се наблюдава в постнаталното поведение. Резултатът е, че плъхове, на които са давани на алкохол и cineole (масло от пелин) реагира различно cineole, че са плъховете, които са били дадени само cineole, само на алкохол, или нищо. Това показва, че плъхове оформя асоцииране между двете вещества преди раждането. Тази асоциация наблюдавани от раждането пренатални дразнители, показва, че пренатално обучение въз основа на алкохола е възможно при плъхове.
6) Шестият сделки проучване не е конкретно с генетиката, но с поведението дисфункция в детството и в зряла възраст, както и за отношението им към алкохолизъм. Изследването е проведено върху 102 затворници, някои от японски затвор. Обектите са статистически разглежда въз основа на тяхната фамилна анамнеза за алкохолизъм и противообществени разстройство личност (ASP). Допълнителна сравнения на информация са били използвани за determi8ne характеристики, които са свързани с коя. Установено е, че тези затворници, която записва на тежко нарушение детство поведение е много по-голяма вероятност да се превърне алкохолни и в по-ранен момент от живота, отколкото тези, които не са имали такава история. Лица, които имат история на безредици детство поведение не показва също и по-вероятно да са били арестувани за насилие, докато пиян, че тези, които нямат детство история, или чиято история на семейството, включени алкохолизъм, но не и ASP. Това проучване показва, че консумацията на алкохол около поведение са повлияни от фактори, различни от обикновено фамилна риск. Поведенчески разстройства, което ги причинява, изглежда, имат много общо с проявата на алкохолна зависимост, както е семейна история.
7) седмата и окончателен Проучването оценява се занимава с връзката между родителската историята на алкохолизъм и поведенчески проблеми при Индианци деца от Южна Калифорния. Изследването е проведено върху 96 деца от различни резервации Южна Калифорния. Информацията за изследването е събрана чрез въпросник, който се попълват обикновено от майката, която я помоли да се изброят роднини, които показват значителни проблеми, свързани с алкохол. Тези данни са анализирани след това по пол, възраст, както и линии фамилна анамнеза, за да се определи различни ефекти на семейната история на алкохол проблемите на поведението на децата. Резултатите от анализа са различни за момчета и момичета. Сред момчетата беше установено, че фамилна история не е имал влияние върху възрастта, на която са били наблюдавани поведенчески проблеми. Все пак, мъжете с алкохолни роднини е да се окаже по-податливи на поведенчески проблеми, както на вътрешния и външен характер, без да се отнася до възрастта на изразяване. Статистиката за фамилна алкохолизъм, тъй като се отнася до поведенчески проблеми при деца и юноши е съобразена с тази по другите етноси. Дискусия на тема: Първите претенции проучване при въвеждането му, че генетичните фактори съставляват най-малко 40% от риска от алкохолизъм. Този вид на статистически винаги трябва да се разглежда със скептицизъм, защото има твърде много променливи. Това проучване показва, че разликите в риск от алкохолизъм са причинени от различията в бета-ендорфин отговор. Това искане е направено, тъй като бета-ендорфини произвеждат много от същите ефекти дължи на алкохол. Това означава, че те произвеждат чувство на благополучие, спокойствие и еуфория. Авторите на проучването, хипотезите, че генетично, защото хората реагират по различен начин за консумация на алкохол, тези, които произвеждат повече бета-ендорфини са по-склонни да се пристрастят. Има няколко проблеми с това проучване, обаче. Хипотезата е, след всичко, само една хипотеза. Не е имало цялостна проверка направи, за да видите, ако тези близнаци, които отговориха с по-висок от средната стойност на бета-ендорфин отговор всъщност са били по-висок риск от пристрастяване алкохол въз основа на семейната история. Друг интересен аспект на това проучване е, че DZ близнаците обикновено реагира по различен начин от една на друга в te4rms на бета-ендорфин отговор. Това наистина изглежда да покаже, че реакцията на алкохол е наследствено, защото MZ близнаци реагират на едни и същи. Това показва, че нещо допълнително. Той предполага, че DZ близнаци, които са подобни, но не са идентични по отношение на генотипа, реагира по съвсем различен начин. Родителите и децата им са още по-различни генетично, че не са идентични с братя и сестри, така че изглежда, че детето ще имат значително по-различни бета-ендорфин отговор от своята майка. Цялата основание за извода, че рискът от алкохолизъм е генетичен DZ е, че близнаците не са толкова сходни в отговор от тяхна страна, които са MZ близнаци. Това показва, че родителската алкохолизъм, не непременно в подобен риск от алкохолизъм в детето. А майка и дете не са идентични по своите геном. Второто проучване показва, че гена COMT, който участва в метаболизма на допамина, може да бъде отговорен за пиене, а не само навиците на алкохолици, но дори и социалната поилки. Едно уникално нещо за това проучване е, че тя не се занимава с разстройство или аномалия. Тя се занимава само с дали субектът е хомозиготен COMT за ниската активност, а след това се обработват по-малко допамин-бързо, което го прави открито, свързани с консумацията на алкохол по-различно и по-дълго. Авторите предполагат, че наблюдаваните разлики в потреблението може да бъде причинено от друг ген или група от гени, които са разположени в близост до гена COMT. Взаимодействията на дисертации гени могат да доведат до по-висока консумация на алкохол, а не просто нисък гена COMT дейност. Темите на това проучване не са пристрастени към алкохола и така, по дефиниция, кога и колко те решиха да се пие е въпрос на личен избор. Ето защо, ако изследването е да се предполага, че гена COMT влияе на избора и съзнателно мисли, че хората имат, ние трябва да сме изключително предпазливи. Съзнателно решение, тъй като социалните пияч прави, е много сложен процес, който е трудно да припишем на генетиката. Четвъртото проучване, което беше този, който се е занимавал със гени алкохолдехидрогеназата, се занимава с резултатите от предходни изследвания, че ген ADH3 и неговите разновидности са свързани с възпиране на алкохол. Това е така, защото те са наблюдавани при по-високи честоти между контрол, отколкото алкохолици. Резултатите от това проучване са подобни на тези от предишни проучвания по отношение на данните, но тълкуването е различно поради различията в статистическата работа, както и познания по-добре информирани за реалните хромозомни местоположението на съответните гени. Проучването показва, че всички ADH гени са разположени близо един до друг на едно рамо на хромозома 4, и така те се наследяват в апартамент, а не поотделно. Това показва, че много генетични проучвания oversimplify причинно-следствената връзка. Предишни изследвания са върнати някои резултати, защото те не успяха да разберат начина, по който са били наследени гени те учили, и как те си взаимодействат с други гени. Това показва, как липсата на пълна информация и статистически разлики в работата може да промени резултатите от проучването. Следващото проучване се различава по това, че се занимава с плъхове, а на хората, но там е много важен момент, който може да се направи чрез своите заключения. Проучването прилага алкохол и cineole на някои плъхове чрез своите майки, за да видите дали те ще реагират по различен след раждането на двете вещества, отколкото при контролите. Наблюдението е, че плъхове, на които бяха дадени на алкохол, така и cineole действително представляват връзка между двете, и че те реагираха различно както за майките, cineole и кърмачето, отколкото при контролите. Това подкрепя хипотезата, че плъховете могат да образуват сдружения на базата на веществата, по-специално на алкохол, в пренатална околната среда. Тези асоциации се отрази на начина на животните реагират на химикали, както и на техните майки, след раждането. Една точка, които могат да се вземат от резултатите от тези изследвания е, че плода могат да се поучат асоциации с алкохол, които носят над постнаталното в света. Последствията от това са големи. Ако плъхове са способни на такова обучение, а след това вероятно са хора. Алкохолът равнище на майката да се наблюдава почти същата като тази, в плода. Това означава, че ако майката напитки по време на бременност, освен ли опасност от това, детето може да асоциации на базата на алкохол, което ще се пренесе в начина, по който организма реагира на алкохол по-късно в живота. Последните две проучвания, които не са изрично сделка с генетиката, но с детството и родителски поведенчески проблеми, които корелират с алкохолизма. Първият от тях се занимава с японски затворници, голям процент от тях са алкохолни Каквато и да е причина за поведенчески проблеми, те изглежда са повлияли употреба на алкохол, както и реакциите към него, повече от рисков фактор. Това проучване е важно за разбирането на генетиката на алкохолизъм риск, тъй като това показва, че алкохолизмът може да бъде повлияно, ако не са причинени от отделен фактор, който или е научил или наследен от родителите. Окончателното проучване разгледани в тази книга се занимава с тежко нарушение поведение сред децата на алкохолни Native-американци. Повечето от децата на алкохолици (COAs) да се показват поведенчески разстройства, дали вътрешни или външни. Това проучване е доста съмнително, обаче. На първо място, обемът на извадката е доста малка, само с 96 деца, използвани в изследването. Това означава, че твърдението, че едва 7% от децата не са имали алкохолно роднини, за да работи 6,72% деца. Резултатите ще са със сигурност е много по-различни дава по-голям размер на извадката. Освен това, начинът, по който са намерени предмети може да са повлияли на резултатите от проучването. Участниците са били събрани на доброволни начала на базата на отговор на флаери поставени в различни обществени места. Той не изглежда много вероятно, че хората ще са доброволно си време да отида до изследователски център и да попълват въпросници, освен ако дълги имаше някои участват срещу заплащане, като на-Нед. Това е напълно възможно, че хората преувеличава своите доклади на семейството алкохолизъм, защото те считаха, че са били платени за тази информация. Освен това е напълно възможно, че тези хора, най-вече майките, ще са склонни да предоставят информация за техните собствени, и техните семейства алкохол проблеми. Ето защо в докладите на алкохолизъм също може да са били значително редуцира броя. Това проучване показва как проблемите с методи могат да окажат съществено въздействие върху резултатите. Conclussion: Седемте проучвания разгледани в тази книга категорично показват, че има някакъв генетичен компонент за риск от алкохолизъм. Въпреки това, ситуацията е рядко ясно очертан като специфичен ген, който прави човек по-голям риск за алкохолизъм. Въпреки, че рискът от алкохолизъм може да има генетичен компонент, не е ясно каква част от това се предава от майка на дете. Близнаци могат да имат същия генетичен риск, но едно дете не е задължително да имат едни и същи риск, тъй като неговите родители или братя и сестри. Генетика могат код за по-силна високи в резултат на консумация на алкохол, които биха могли да доведат до повишена активност сред социалните пиене алкохолици, но тези хора по дефиниция имат право на избор и този избор предимство на генетичен компонент. Генетика дори може да причини на хората да реагират отрицателно на алкохол, и следователно намаляване на риска от алкохолизъм при тези хора, с "правото" гени. Като цяло, ситуацията е далеч по-сложно от това. Гените взаимодействат една с друга. Те могат да се наследяват в апартамент, и зависи от определени комбинации за определени резултати. Мястото на един ген може да изглежда като че е важно, когато всъщност това е, че ген се намира в близост до различни, участващи ген, който прави това изглежда уместно. Също така, както е показано в проучване за плъхове, отговорите на алкохол може да се научи. Тези отговори могат да бъдат научени дори преди раждане, и може да повлияе на моделите на използване в бъдеще. Това е важно, ако искаме разглеждане на фамилна риск. Ако човек напитки силно, защото на пренатални климатик поради консумация на майката, статистически тя ще изглежда като човек на риска наследени от майка. Алкохолизмът може да бъде повлияно и от други фактори. Две от проучванията, поведенчески проблеми, свързан с употреба на алкохол. Вярно е също, че методите на обучение, могат да повлияят на резултатите. Обикновено информация за консумация на алкохол е събрана от разпит на лицата. Тази информация е от жизненоважно значение за статистически подходи. Тази информация е също така силно заподозрян. От антропологична гледна точка, алкохолизъм трябва да има много фактори, от които генетика е само един. Човека агенция, научил поведение и културни влияния, не трябва да се пренебрегва. Поведение, дори даде голям генетичен компонент, е напълно зависими от околната среда. Трябва да има среда, която да се реагира. Човек би могъл да бъде с алкохолно в Ню Йорк, и будистки монах в Северна Калифорния, със същия генетика. Антрополог трябва да погледнат по генетика като една вълна в морето на влияния.
Библиография
Cole, D.C. The Chiricahua Apache 1846-1876: From War to Reservation. New Mexico: University of New Mexico Press, 1988.
Griffen, William B. Apaches at War and Peace: The Janos Presidio 1750-1858. New Mexico: University of New Mexico Press, 1988.
Sweeney, Edwin R. Cochise: Chiricahua Apache Chief. Norman: University of Oklahoma Press, Publishing Division of the University, 1991.